Михаил Себастиан

Михаил Себастиан, роден като Йосиф Мендел Хехтер, е румънски писател, драматург, есеист, журналист и литературен критик. Роден е на 18 октомври 1907 г. в Браила в еврейско семейство. Следва право в Букурещ, но още млад се насочва към литературния и културния живот. Свързан е с интелектуалния кръг „Критерион“, към който принадлежат Мирча Елиаде, Емил Чоран и Йожен Йонеско. Себастиан е автор на романите „Градът с акациите“, „Злополуката“ и „От две хиляди години“. Последният разглежда положението и вътрешните противоречия на еврейския интелектуалец в румънското общество. Антисемитският предговор на философа Нае Йонеску предизвиква остър обществен спор, на който Себастиан отговаря със сборника есета „Как станах хулиган“. В него защитава едновременно еврейската и румънската си принадлежност и се противопоставя на политическата и културната нетърпимост. Най-широка известност получава като драматург. Сред основните му пиеси са „Игра на почивка“, „Звезда без име“ и „Последният час“. Те съчетават лиризъм, деликатна ирония и темата за човешкия опит да се освободи, поне временно, от ограниченията на всекидневната действителност. Заради антиеврейското законодателство някои негови произведения не могат да бъдат представяни под собственото му име, а „Звезда без име“ е поставена под псевдонима Виктор Минку. Между 1935 и 1944 г. Себастиан води дневник, в който документира засилването на антисемитизма, преследването на румънските евреи и политическото отдалечаване на част от своите приятели и интелектуални съмишленици. Публикуван посмъртно през 1996 г., дневникът се превръща във важно свидетелство за духовната и обществената атмосфера в Румъния преди и по време на Втората световна война. Михаил Себастиан загива на 29 май 1945 г. в Букурещ, блъснат от камион, няколко месеца след края на антисемитския режим в страната. Той е едва на 37 години.