Лучиан Блага

Лучиан Блага /Lucian Blaga/ е роден на 09.05.1895 в с. Ланкрам (окръг Алба), Трансилвания. Основно и гимназиално образование получава в Себеш и Брашов, където се дипломира. По време на Първата световна война се записва като студент отначало в Сибиу, във факултета по теология, а през 1917 е във Виена, където учи философия. Като поет дебютира през 1910 в списание „Трибуна“, а първата му книга е „Поеми на светлината“ (1919), наградена от Румънската академия през 1921. Дипломатическата му кариера (1926-1937) е свързана със служби във Варшава, Прага, Виена, Рим и Лисабон. След 1940, когато Румъния е задължена да предаде на Унгария Северна Трансилвания, постъпва на работа в университета на Сибиу. Преследван от режима, през 50-те години на XX век заема скромната длъжност на библиотекар, като продължава да пише стихове и философски студии, превежда много интензивно чужди автори, главно от немската литература (прави нов, блестящ превод на „Фауст“ от Гьоте). През 1960 г. получава правото да публикува, но скоро след това умира, на 06.05.1961. Погребан е в родното си село Ланкрам. Погребението му става повод за големи студентски демонстрации в цяла Трансилвания. Моралният му авторитет е огромен. Днес Лучиан Блага е считан за един от големите поети на Румъния и Европа. Наричат го още „бащата на модерната румънска поезия“. Представен от Огнян Стамболиев в рубриката „Преводачът предствя“ в брой 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри”. „Поеми на светлината“ в превод на Огнян Стамболиев е част от е-библиотека gabriell-e-lit.