Емил Мишел Чоран

Емил Мишел Чоран /Emile Michel Cioran/ (08.04.1911-20.06.1995) е румънски философ и есеист. Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция – Елиаде, Йонеско, Бранкузи, Енеску и Цара. През 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там докторат. След Втората световна война решава да остане там окончателно, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга „Précis de décomposition” в издателство „Галимар” през 1949 г. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на ХХ век. Умира на 17 юни 1995 г. в Париж. Представен от Огнян Стамболиев с откъси от есета в рубриката „Преводачът предствя“ в брой 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри”.