Цанко Церковски

Цанко Бакалов-Церковски е роден на 28.10.1869 г. в Бяла черква и умира на 02.05.1926 г. в София. Български поет, политик и общественик. Автор на произведенията: „Няколко Цанкови стихотворения из печалните му часове“ (Силистра, 1892), „Печални часове“ (с. Мусина, 1895), „Бачо Стоян и два нови гроба“ (с. Мусина, 1896), „Механджийското милосърдие“ (с. Мусина, 1896), „Две-три нови народни песни“ (Плевен, 1900), „Още две-три нови народни песни“ (Търново, 1902), „Снимки и приумици“ (София, 1901), „На румане“ – поема из живота на жътварките (София, 1901), „Ружа“ – стихотворен разказ (Габрово, 1904), „Полски песни“ (Варна, 1905), „Разсънки“ – жални песни (София, 1908), „Тъжби“ – политически песни и припеви (София, 1908), „Луди млади“ – сценична игра (София, 1908), Халосник“ – сценична игра (София, 1908), „Под старото небе“ – драма (София, 1921), „Събрани съчинения в три тома“ (1918). Автор е на книги за деца – „Детска раздумка“ (1905) и „Росни капки“ (1912), с които оставя ярка следа в българската литература за деца – неговите стихове за деца и до днес остават едни от най-добрите образци в жанра. Посмъртно са издадени „Из гънките на сърцето“ (1926), „Писма от затвора“ (1932)