Петко Огойски

Петко Огойски е български поет и писател, дисидент и политик. Роден е в село Огоя, Община Своге Софийска област на 1 ноември 1929 г. Завършва гимназия в София. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“ която присъда изтърпява в разни затвори и в концлагера Белене. Следва в Историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет, на което следване слага край повторно осъждане на две години през 1962 г. Огойски е земеделец и антикомунист. Депутат от СДС (от квотата на БЗНС „Никола Петков“) в VII ВНС. Бил е главен редактор на в-к „Земеделско знаме“. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България. Сред по-известните му книги са „Записки за българските страдания“, кн. 1,2,3; „Българска кръв“, изд. 1971 (стихотворения); „Шепа земя“, изд. 1971 (стихове и разкази); „Мургашка легенда“, изд. 1972 (поема); „През кривия плет“, изд. 1974 (шеговити миниатюри); „Шарени истории“, изд. 1975 (разкази); „Сто шила в торба“, изд.1991 (весели миниатюри) и др.