Живка Танчева е българска писателка, родена в с. Полско Косово, обл. Велико Търново. Пише поезия през целия си съзнателен живот. Всеотдаен събирач на спомени за хора и събития от историята на земеделския съюз и неговата борба за социална справедливот и граждански права. Има многобройни публикации в местния и централен периодичен печат - в. "Народно земеделско знаме 21 век", в. "Литературно земеделско знаме" и др.

Автор на осем книги – поезия, белетристика и документална проза – стихосбирката „Цвилят гривести коне”, сборникът със стихове и разкази „Славееви гори”, новелите „Инатът на бай Генчо”, „Бразди на кръстопът”, "Едно разпиляно ято" и документалните книги „Петко Франгов”, „Истината и само истината”, „Речи на министър д-р Райко Даскалов”. Подготвя, преиздава и пише предговор към „Борба за земя” на д-р Райко Даскалов и речта на Еманюел Маркон „За една суверенна, сплотена и демократична Европа”.

Сътрудничи на сп. "Картини с думи и багри" от предпремиерния му брой 0/2018.

Родителите ми имаха имоти в Полско Косово, там живях като дете - край бреговете на Янтра. След 1944. се върнахме в гр.Бяла обл. Русе, където завърших основно училище и реална гимназия; във висше учебно заведение не ме допуснаха. Все пак, продължих образованието си. Получих квалификация в техникум гр. Перник - специалност "среден техник по минна и рудна промишленост". По това време се разработваха нефтените находища в Добруджа и отидох там. Седалището ни беше във Варна. Там се запознах с моя съпруг. Двамата бяхме с еднаква съдба. За да избегнем местенето ни от обект на обект, прекласифиццирахме се. Намерихме си работа във Варна и там се устроихме, там отгледахме и задомихме децата си. Пенсионирахме се като метеоролози. Вуйчо ми остаря и нямаше кой да го гледа; така се върнах в Бяла черква, и останах тук.

За мен, Живка Танчева